Ranrozar (Стойчо Станев)
631 19223
12.06.2024 г., 5:44 ч.  

Бакаджиците* 

  Поезия
159 2 9

А утрините тук са хладни,

докато слънцето не ги докосне!

И само някъде към пладне 

уханията на билките им росни

насищат  грейнали поляните;

и всеки дъх се носи тихо,леко!

А в горите стари шумни птици 

надвикват себе си с възхита!

И аз събирам влага в зениците 

от гледките!Мълчаливо питам

душата си:"Нали пак е празник?"

Свети Спас ще гледа от небето,

как хората се молят за здраве, 

изгубено в живота,придобито

по пътищата на съдба нелека...

А утрините все ще благославят

мълчаливо по поляни и пътеки!

 

Бакаджиците--възвишение на 

югоизток от Ямбол

В превод от турски  "Гледките"

 

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите думи и високата оценка,Ники!🙏
  • Благодаря за хубавите думи и високата оценка,Ники!🙏
  • Толкова е красиво, Стойчо!
    Пренесе ме там!
  • Поздравление, Стойчо!
    След този твой стих всеки, който има тази техническа възможност, би посетил Бакаджиците.
    Възпял си ги прелестно!
  • Йордан Йовков в произведението си "Индже" пише за Бакаджиците и Манастирските възвишения (там след смъртта на Индже)Кара Кольо Байрактар основава манастира "Света Троица", близо до село Устрем в Сакар планина, където са погребани костите на негови четници, които от грабители се превръщат в закрилници на българите в Странджаско-Сакакарския край.
  • За Бакаджиците съм чела още като ученичка в исторически и произведения на класици.
    Чудесно е, че се пазят традициите.
    Приятно изкарване на събора!
    (Те са емблематични за Ямбол като Сините камъни за Сливен
  • Благодаря сърдечно,Пепи!
    На Бакаджиците на Възнесение Господне(Спасов ден),т.е.утре ще има традионен ежегоден събор на който се ходи още от нощта преди празника:за здраве.Тъй като височината е близо 500(петстотин) метра минава въздушно течение, подобно на това в град Сандански.
  • Красиво!
  • "А утрините тук са хладни,
    докато слънцето не ги докосне!
    И само някъде към пладне
    уханията на билките им росни
    насищат грейнали поляните;
    и всеки дъх се носи тихо,леко!"

    Колко красота има в тези редове...
    И разкошен финал!
    Поздравявам те Стойчо!
Предложения
: ??:??