Бакаджиците*
А утрините тук са хладни,
докато слънцето не ги докосне!
И само някъде към пладне
уханията на билките им росни
насищат грейнали поляните;
и всеки дъх се носи тихо,леко!
А в горите стари шумни птици
надвикват себе си с възхита!
И аз събирам влага в зениците
от гледките!Мълчаливо питам
душата си:"Нали пак е празник?"
Свети Спас ще гледа от небето,
как хората се молят за здраве,
изгубено в живота,придобито
по пътищата на съдба нелека...
А утрините все ще благославят
мълчаливо по поляни и пътеки!
Бакаджиците--възвишение на
югоизток от Ямбол
В превод от турски "Гледките"
© Стойчо Станев All rights reserved.
