4.04.2010 г., 17:09

~ Бал на Цветята ~

750 0 1

И затанцува Споменът...

~

 

Време!

Глас...

 

Път...

Вечно чакащ нещо...

Някого...

 

Път от чувства -

Стихнал... ТАМ.

 

Бал...

Сън...

Изписано чрез устни ухание на сласт...

 

Тон!

Мек нюанс на Дъх...

Романс...

 

Завъртане в екстаз - небесност в транс...

ТАНЦ!

И затанцува Споменът...

 

Нощ...

Жена...

 

Треперещ дъх... Воал от чувства - разпилян по Път...

Цветя...

Трева...

И вкус на боровинка, стичащ се във гръд...

 

Земя... докосваща и галеща плътта,

съскаща от допира на таз ръка - вода

и дишащото в Огън тяло...

 

Тяло в тяло...

Дъх в Дъха...

И аз...  един Стон-Път...

ГОЛ!

Разтрисащ!

 

НЯМ!!!!!!!

~

 

ВАЛС!

Танцуващ спомен, викащ в мойта плът...

Бал и Мъж...

Държащ в ръка Мечта, увита в цвят

на Люляк бял и Нарцис - аромат...

 

Завъртане в емоция свенлива

и чаша пълна с пясъчна мъгла...

Мъглявина.

От Вечност приютила

МЕН В ТЕБЕ...

ТЕБЕ В ЛЮБОВТА!

 

~ лиричен стон, притихнал в крайчеца на устни ~ Л-Е

 

(Мечтания в Душа... просто буквен глас...

Заглъхнал Вопъл-Длан...)

04 април ’10 г.

 

На Любовта...

Дето почуква на всяка врата и чака на Прага

Неприютена...

 

http://www.vbox7.com/play:b216056a

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...