4.04.2010 г., 17:09

~ Бал на Цветята ~

749 0 1

И затанцува Споменът...

~

 

Време!

Глас...

 

Път...

Вечно чакащ нещо...

Някого...

 

Път от чувства -

Стихнал... ТАМ.

 

Бал...

Сън...

Изписано чрез устни ухание на сласт...

 

Тон!

Мек нюанс на Дъх...

Романс...

 

Завъртане в екстаз - небесност в транс...

ТАНЦ!

И затанцува Споменът...

 

Нощ...

Жена...

 

Треперещ дъх... Воал от чувства - разпилян по Път...

Цветя...

Трева...

И вкус на боровинка, стичащ се във гръд...

 

Земя... докосваща и галеща плътта,

съскаща от допира на таз ръка - вода

и дишащото в Огън тяло...

 

Тяло в тяло...

Дъх в Дъха...

И аз...  един Стон-Път...

ГОЛ!

Разтрисащ!

 

НЯМ!!!!!!!

~

 

ВАЛС!

Танцуващ спомен, викащ в мойта плът...

Бал и Мъж...

Държащ в ръка Мечта, увита в цвят

на Люляк бял и Нарцис - аромат...

 

Завъртане в емоция свенлива

и чаша пълна с пясъчна мъгла...

Мъглявина.

От Вечност приютила

МЕН В ТЕБЕ...

ТЕБЕ В ЛЮБОВТА!

 

~ лиричен стон, притихнал в крайчеца на устни ~ Л-Е

 

(Мечтания в Душа... просто буквен глас...

Заглъхнал Вопъл-Длан...)

04 април ’10 г.

 

На Любовта...

Дето почуква на всяка врата и чака на Прага

Неприютена...

 

http://www.vbox7.com/play:b216056a

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....