Балада за баладата
Поезията, на един пазар,
бе повод за дискусия най-дива:
Какво от тоз да вземем инвентар,
що миналото дава нам? Плачлива
елегия ли? Ода придирчива?
Претрупаните форми рококо?...
Тогава някой смело се обади:
"Решението смятам е едно --
да пишем днес балади!"
Със хлад на неговия буен жар
отвърна в миг човек с гримаса сива:
"Известно е -- към принц или към цар,
или към някоя жена красива,
баладата е редно да отива.
Но няма вече знатно потекло.
Жените зли и хитри са от млади.
Не трябва да твърдим, че е добро
да пишем днес балади.
Баладата презря кат' жанр Ронсар*,
че римата ù е една -- дрънлива!
Рефренът ù пък -- истински кошмар!
Не се лъжете -- мъртва е, не жива...
Във мир я оставете да почива --
балади не е писал и Юго..."
И аргументи други той извади,
че няма за какво, ни за кого,
да пишем днес балади...
О, принце! Думите на едного,
невкусил ренесансови наслади**,
сравними ли са с тези на Рубо?***
Да пишем днес балади!
---------------------------------------------------------
* Пиер дьо Ронсар (Pierre de Ronsard; 1524-1585 ) -- френски поет, най-ярък представител на "Плеядата", кръг от поети, които скъсват с някои средновековни форми.
** Благодаря на Краси Тенев за тази метафора!
*** Жак Рубо (Jacques Roubaud; 1932-) -- френски поет, писател и математик. Автор на книга за историята на баладата (La ballade et le chant royal), самата тя написана подобно балада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
)Ронсар опредолено е бил смелчага. Ако се съди по интереса в сайта към тия форми изглежда тези дето не споделят мнението му днес са малцина.
