Поезията, на един пазар,
бе повод за дискусия най-дива:
Какво от тоз да вземем инвентар,
що миналото дава нам? Плачлива
елегия ли? Ода придирчива?
Претрупаните форми рококо?...
Тогава някой смело се обади:
"Решението смятам е едно --
    да пишем днес балади!"

Със хлад на неговия буен жар
отвърна в миг човек с гримаса сива:
"Известно е -- към принц или към цар,
или към някоя жена красива,
баладата е редно да отива.
Но няма вече знатно потекло.
Жените зли и хитри са от млади.
Не трябва да твърдим, че е добро
   да пишем днес балади.

Баладата презря кат' жанр Ронсар*,
че римата ù е една -- дрънлива!
Рефренът ù пък -- истински кошмар!
Не се лъжете -- мъртва е, не жива...
Във мир я оставете да почива --
балади не е писал и Юго..."
И аргументи други той извади,
че няма за какво, ни за кого,
   да пишем днес балади...

О, принце! Думите на едного,
невкусил ренесансови наслади**,
сравними ли са с тези на Рубо?***
    Да пишем днес балади!

---------------------------------------------------------

* Пиер дьо Ронсар (Pierre de Ronsard; 1524-1585 ) -- френски поет, най-ярък представител на "Плеядата", кръг от поети, които скъсват с някои средновековни форми.

** Благодаря на Краси Тенев за тази метафора!

*** Жак Рубо (Jacques Roubaud; 1932-) -- френски поет, писател и математик. Автор на книга за историята на баладата (La ballade et le chant royal), самата тя написана подобно балада.