3.12.2009 г., 11:48

Балада за изневярата

1.5K 0 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Сутиенът с любопитство се огледа:

Не е съпругът! - помисли си сега.

В гърдите тръпка позабравена премина;

неясен трепет пък изпълни немирните зърна.

 

Бикините - отдавна чакали те нещо по-различно,

омръзнал им рутинния сеанс,

намразили тъй свалянето механично,

не биха те изпуснали тоз шанс.

 

Единствено ръцете, като стражи верни,

на опасността решиха да противостоят,

бикините посмъмриха, прикриха,

на верността поискаха да устоят.

 

 Но сутиенът тайно от ръцете се предаде,

гърдите пък заля вълна от сласт,

бикините се свякоха на пода;

раздипли ги отдавна непозната сласт.

 

Останали сами невино голи

бедрата - сами поискаха да се спасят,

 но страст, нахлула помежду им, ги разтвори,

предадоха те нежната си плът.

 

С усмивка помежду те плячката поеха,

 като сладкиш обгърната между бедрата две;

от оргията що последва - ръцете се повъзмутиха малко,

защото на съпруга бяха верни само те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валесион Валесион Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Видях, че в профила ти пише: "Нищо особено!"
    Да, и написаното е "нищо особено"... Интересно като казус, но слабо като изпълнение.
  • Тялото е подвластно на желанията на човек!

  • Прекрасно описано...да не вземе някой да.......ра

    Харесах!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...