Балада за обратното въртене
БАЛАДА ЗА ОБРАТНОТО ВЪРТЕНЕ
Земята се върти по Галилео,
но аз не се усещам Галилей.
Пързалям се като по линолеум,
намазан фино с медиен елей.
Мен просто ме будалкат, че живея.
Животът литна с птиците на юг.
А аз съм – щом ми светне полилеят,
прашинка във космически боклук.
Престанах да се взирам в телескопа,
не виждам вече слънчеви петна –
един забравен жител на Европа,
дори от собствената си страна.
Натикан в най-пропадналия ъгъл,
защо да викам: – Лазаре, стани! –
щом цял един народ върви – излъган,
към нечии сияйни бъднини.
И спи! – върху матраците „Дормео”,
и хърка като стар Балкански змей.
Земята се върти – по Галилео,
но никога – у нас! – по Галилей.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
