Балада за Песента
Полъхва вечер - нежна и вълшебна...
И пак запяват птици и щурци...
Красива песен, от любов родена,
и днес вълнува светлите души...
Певец прекрасен за любов жадувал.
За красотата пеел с глас крилат...
С китара звънка вечно той пътувал
и радвал с песни този тъжен свят...
Видял девойка - приказно сияйна...
Китарата му спряла да звучи...
С любов я молел за любов безкрайна.
Тя казала му с тайнствени очи:
" Добре, певецо!... Аз не искам злато...
Най-чистите си чувства в мен излей!...
Най-хубавата песен на Земята
изпей за мене ти като Орфей!...
Ако жадуваш вечно да те грея,
вълшебна песен ти ми посвети! -
Да вдъхне обич тя и на злодея!...
Да трепнат даже мъртвите души!..."
Запял певецът песен непозната...
Запял с душата, влюбена до смърт...
И както пеел, плачела душата...
И късали се струните от скръб...
Той пеел тази песен вдъхновена...
Пригласяли му птици и щурци...
И слушала го цялата Вселена...
Душите мъртви плачели дори...
Без дъх изпуснал вярната китара...
"Не ме оставяй!" - молела го тя...
Сега го няма... Тя е изгоряла...
Останала е... само Песента...
Марин Тачков
/"Български песни, 2002 г./
Редактиран вариант
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Тачков Всички права запазени
