10.08.2011 г., 13:31 ч.

Балада за Песента 

  Поезия » Любовна
544 0 6

 

Полъхва вечер - нежна и вълшебна...

И пак запяват птици и щурци...

Красива песен, от любов родена,

и днес вълнува светлите души...

 

Певец прекрасен за любов жадувал.

За красотата пеел с глас крилат...

С китара звънка вечно той пътувал

и радвал с песни този тъжен свят...

 

Видял девойка - приказно сияйна...

Китарата му спряла да звучи...

С любов я молел за любов безкрайна.

Тя казала му с тайнствени очи:

 

" Добре, певецо!... Аз не искам злато...

Най-чистите си чувства в мен излей!...

Най-хубавата песен на Земята

изпей за мене ти като Орфей!...

 

Ако жадуваш вечно да те грея,

вълшебна песен ти ми посвети! -

Да вдъхне обич тя и на злодея!...

Да трепнат даже мъртвите души!..."

 

Запял певецът песен непозната...

Запял с душата, влюбена до смърт...

И както пеел, плачела душата...

И късали се струните от скръб...

 

Той пеел тази песен вдъхновена...

Пригласяли му птици и щурци...

И слушала го цялата Вселена...

Душите мъртви плачели дори...

 

Без дъх изпуснал вярната китара...

"Не ме оставяй!" - молела го тя...

Сега го няма... Тя е изгоряла...

Останала е... само Песента...

 

Марин Тачков


/"Български песни, 2002 г./

Редактиран вариант

 

 

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??