Балада за проходните пешки
БАЛАДА ЗА ПРОХОДНИТЕ ПЕШКИ
Навярно те обичам нечовешки,
щом даже мен ме друса тежък страх –
че ние с теб сме проходните пешки,
забравили защо играят шах.
Надянали безплътните доспехи,
един към друг със шпагите вървим.
Възторзи? Слава? Злато? И успехи? –
излитат през комина – яко дим.
Но – на шейсет и четири квадрата
се хвърлям пак в проклетата игра –
за някаква си мижава заплата,
която стига, за да не умра.
Стопиха ми се всички офицери.
Във боя грохна верният ми кон.
Аз – проходната пешчица Валери! –
ще те кача на царствения трон.
Денят чернее. Нощите са бели.
Познавам всеки твой насрещен ход –
ще хлътнем ние в райските предели
с надеждата за по-добър живот.
Предизвестен е краят на играта –
там, някъде – във края на града,
ще ни заровят с правата лопата,
кому ще турят кръст, кому – звезда.
И тук е то – най-тънкото на вица –
ще ти го кажа, нищо, че е стар –
дори да станеш някой ден Царица,
аз няма никога да стана Цар.
След купища стенания и грешки
последната молитва си чета –
да пази Господ проходните пешки! –
непобедени – даже и в смъртта.
28 август 2025 г.
гр. Варна, 9, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
