rudin (Иван Христов)
865 1445
11.05.2012 г., 2:22 ч.  

Балада за синеокото момче - II 

  Поезия » Оди и поеми
768 0 4

 

Брегът на синята река.

Селцето китно, сред лъките.

Момче със пъргави крака

в полето волно цял ден тича.

 

Веднъж над селото видя:

кръжи високо странна птица

и в тоя миг си пожела

с криле простора да облита.

 

Да стигне с тях до онзи връх –

на боговете трон поднебен –

и там, останало без дъх,

да кацне в скалния му гребен...

 

Надолу, в тихата река,

на малко островче, в забрава,

зъл маг със лакътна брада

вълшебства всякакви той правел.

 

Момчето, чуло таз мълва,

с храна, вода се запасило

и с малка лодка на платна

поело в утро мълчаливо...

 

А магът, явно разгадал,

какво го води в лес пустенен,

с един вълшебен син кристал

стъкмил криле на птица синя.

 

Момчето скочило възбог

и с мощен мах, така щастливо,

политнало без път и брод

над житни ниви в утро дивно.

 

То дълго, дълго в трескав шок

се реело над планините

и кацнало на връх висок

във сняг и слънце – при мечтите!

 

На изток взорът стигал чак

море лазурно и безбрежено,

а после бавно лепкав мрак

очите – сините – замрежил...

 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъдра и много интересна приказка!Браво,Рудин!
    Сърдечен поздрава!
  • Прекрасна балада!
    Мъдрост блика от нея!
    Почти винаги една сбъднала мечта ти дава, но и взема!
    Поздравления!
  • Виктор, благодаря ти че четеш приказките за синеокото момче! Поздрави на Мюнхен!
  • Познавам това момче...
    Благодаря за стиха!
Предложения
: ??:??