Не бях сънувал дълго аз
момчето мое, синеоко.
Създал го бях да бъде част
от нас, заседнало дълбоко.
Без чувства, зрение и слух
то беше станало голямо.
Навярно силният му дух
на този бряг крепи го само.
Сирени корабни зоват
да тръгне с тях на път далечен,
а той стоеше, ням и сляп,
на фар превърнал се извечен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация