rudin (Иван Христов)
865 1445
4.04.2014 г., 11:46 ч.  

Балада за синеокото момче - IV 

  Поезия » Оди и поеми
609 0 8

Не бях сънувал дълго аз

момчето мое, синеоко.

Създал го бях да бъде част

от нас, заседнало дълбоко.

 

Без чувства, зрение и слух

то беше станало голямо.

Навярно силният му дух

на този бряг крепи го само.

 

Сирени корабни зоват

да тръгне с тях на път далечен,

а той стоеше, ням и сляп,

на фар превърнал се извечен.

 

Развява вятърът перчем,

полъхва хлад и свечерява.

В русалка речна го вречем

и тя в съня му се явява.

 

И колко дълго тук стоя,

вода край него що изтече,

тежеше моята вина,

че в стих окастрих го момчето.

 

Видя, изпълнено с нега,

как ханът Дунава преплува

и Ботев слиза на брега

земя свещена да целува.

 

Тогава друго е било –

на чест и слава – славно време…

А днес сияе НЛО,

кого на кораба ще вземе?

 

Виси над малкото селце –

високо вдигне, после спусне

и като лекичко перце

момчето взе в лъчи изкусно.

 

На борда рентгенът зелен

прегледа го и коригира

и с нови чувства запленен

го върна зрящо на баира.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да се наредя на опашката на надеждата. А обичаш ли -идва добро ! Изпълнено с надежда за много любов !
  • Прочетох и предишните балади и съм впечатлена от героя.Много се радвам, че в днешната балада го възроди.
    "и с нови чувства запленен
    го върна зрящо на баира"
    Прекрасен финал.Очаквам продължението!
    Аплодисменти, Иване!
  • Поздрави, rudin!
  • Да, доброто е важно в света,
    то усмихнато щастие носи,
    та в сърцата една светлина,
    да проблясква, изтрила въпросите.
  • Със надежда отново проглежда,
    като всяко е временно зло.
    Май че всичко до обич се свежда,
    а обичаш ли - идва добро.
  • Авис, Таня, благодаря ви! Очаквайте продълженията...
  • Чудесно е!
    Поздрав!
  • "Без чувства, зрение и слух
    то беше станало голямо.
    Навярно силният му дух
    на този бряг крепи го само."


    Толкова обикнах това синеоко момче!... Чела съм и предните три стиха за него, даже ако помниш ме вдъхнови да напиша приказката си за сляпото момиче...
    Очаквам продължението! ...
Предложения
: ??:??