rudin (Иван Христов)
858 1444
Apr 4, 2014, 11:46 AM  

Балада за синеокото момче - IV 

  Poetry » Odys and poems
673 0 8
Не бях сънувал дълго аз
момчето мое, синеоко.
Създал го бях да бъде част
от нас, заседнало дълбоко.
Без чувства, зрение и слух
то беше станало голямо.
Навярно силният му дух
на този бряг крепи го само.
Сирени корабни зоват
да тръгне с тях на път далечен,
а той стоеше, ням и сляп,
на фар превърнал се извечен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??