Част първа

Обичана

От снимката ме гледаш Труди

красива и тайнствена

Може би имаш

много за казване

но мълчиш

сред пейзажи от мъка

и неизречени тайни

се крият в очите ти

Ти

потъваш

в мълчание

По стените висят

печални

свидетели на твоята щедрост -

акварели

пълни с небе и вода

Ти посрещна смъртта

далеч от Германия

пияна от скърби

бездетна и бедна

и смачкана

Непозната сред чужди

във чужда земя

Преживяла

илюзии

революции

бягства...

Думите на старата врачка

за богатство и бедност

се сбъднаха

Георг те напусна

с пробита ръка

и ти сподели участта на Художника

пи от горчивата чаша

лази в калта

заедно с него

по стръмния път към безсмъртието

Пропи до последен петак

живота си и умря

Но умря обичана…

Част втора

Залез по Вагнер

Германия

Лето 1945-то

20 април

Земята е кървава тиня.

Кален гроб за мъртви и живи.

Танкове газят изсъхнали ниви

В канавките гният студени тела

Безчет градове и села

сега са димящи руини

Бомби над Вилах

над Дрезден

над Кил

над Берлин

Навсякъде зинали кратери -

сякаш мъртви очи

Райхът е пламнал от всички страни

Смрад на горено човешко месо

се носи навред но

не спира отбраната

не спира атаката

Картечници тракат

денем и нощем

Залпове цепят небето

където

кръжат самолети

Ято след ято И сипят гранати

Избухват снаряди...

Райхът издъхва – изтърбушен концлагер

Залез по Вагнер

Смъртта неусетно се носи по вятъра

В небето разперват криле черни гарвани

Един подир друг екнат залпове

Гузно и страшно мълчат  катедралите

“Deutschland uber Alles!”

крещят криви букви по черни стени

Лудост и хаос от всички страни

Бегълци из руините скитат

погнати от военна полиция

Милост – за никого!

Бързо никнат бесилките

В тази битка няма цивилни

Няма невинни

Само и мъртви и живи

Сирените вият...

Част трета

Оцеляване

София 23 април 1954г

На мръсната маса

стои

с пияни очи

и мълчи

до съпруга си

Труди

Или пък Герда

Гертруда

Германката

Застарялата муза на Лудия

За която никой не знае

откъде е дошла

как така

защо

и дали....

Просто

днес Художникът има пари

И ще пият! Да!

Труди и той!

Запой до зори!

Ще изпият до капка

с приятели

един продаден пейзаж

той -  за да спи

и сънува една невъзможна България

тя  - да забрави всички минали дни

когато беше красива

и млада

тогава....

Берлин 28 април 1945г

Барикадите тлеят

Берлин е настръхнал

очаквайки буря

Разбитите къщи немеят

студени

Последният щурм ще започне

сега

Миг тишина

и

небето

изригва

във пламъци

Реват стотици оръдейни дула

Трещят самолети и танкове

Ураган от куршуми

отнася стени

сриват се сгради

огради

стрехи

и

бомбени кратери

цепят земята

С ярост се бият и двете страни

побеснели

мъже и жени

и деца

във войнишки шинели

оскотели от ужас

пищят

Прелитат шрапнели

над тях

Злостно

свирят

куршуми

Берлин е обгърнат от огнена буря

Настава кърваво утро

......................................................

София 23 април 1954г

Труди отваря очи

И мълчи

А в кръчмата пеят

и чупят чинии

 "Ех проклета фукария..."

Труди мълчи

Наоколо пиянски се смеят

.......................................................

Берлин 29 април 1945-та.

В окопите е тихо.

Полузарити се гуат в пръстта

мъртви ранени и живи тела -

жени и мъже

и деца

във войнишки шинели

Онемели

онемели

са църквите...

София 23 април 1954г

Труди се връща от мъртвите

В кръчмата пеят

и тропат по масата

"Вие се хоро извива..."

Вият...

Труди заспива

над чашата

Лудия пее и плаче

Някои се смеят

Берлин 30 април 1945-та.

Трети ден

Труди живее сама

под една бивша къща

на една бивша улица

и чака смъртта

сред изстинали трупове

В този миг

тя завижда на мъртвите

Светът е замръзнал

в окъсан шинел

(О, как онемели са църквите!)

Вредом се стели

барутна мъгла

В бившата столица

броди смъртта

Невъзможен

е пътят

напред

а път

назад

няма

Труди остава на поста си...

 СТАВАЙ!!!

 София 24 април 1954г

В калния ров се събужда в зори

Труди

и Лудия

дърпа я

"Ставай! Гертруда !Стани!"

Тя и той - отново сами

Сякаш призраци от отминали дни

"Ставай!"

Коя ли година е?

Последен зов за пияни мечтатели

"Ставай!"

Бездетни пияници и

"Стани!"

Бегълци

"Ставай,  Труди!"

Не Труди не спи

От очите и капят сълзи

потопили

руините на времето

Цялото

Нов ден е...

В калния ров  

стои

с пияни очи

и мълчи

до съпруга си - Лудия

Труди

Оцелялата...