Самодива (Вики)
535 5962
29.03.2022 г., 9:04 ч.

Баланс на силите 

  Поезия
1180 8 10

Приемам  гости. Просто, без претенции.

И с Бог, и с дявол пила съм си чая,

и с любовта – най-древната изменница

пирували сме. Кратко, като в рая.

 

А самотата... беше много ласкава,

но думите ѝ - захарни и скучни.

Усмихваше се болката, препасала

през кръста бич. Така, за всеки случай...

 

Наливам чаши, вие се сред парата

спиралата на някакво безвремие.

Разнася дъх на мащерка отварата,

а в ъгъла, смъртта наивно дреме.

 

Приемам всички. Зная им за силите  - 

след чаша чай, безмълвно си отиват.

Предлагам мед и захар в изобилие,

а те отрова в моята наливат.

 

Край огъня ми, сякаш бесни кучета,

се зъбят и разкаяно се кръстят,

че чашите горчиви май се случвали

на тези, дето могат да възкръсват.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??