Баланс на силите
Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава,
но думите ѝ - захарни и скучни.
Усмихваше се болката, препасала
през кръста бич. Така, за всеки случай...
Наливам чаши, вие се сред парата
спиралата на някакво безвремие.
Разнася дъх на мащерка отварата,
а в ъгъла, смъртта наивно дреме.
Приемам всички. Зная им за силите -
след чаша чай, безмълвно си отиват.
Предлагам мед и захар в изобилие,
а те отрова в моята наливат.
Край огъня ми, сякаш бесни кучета,
се зъбят и разкаяно се кръстят,
че чашите горчиви май се случвали
на тези, дето могат да възкръсват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
