Баланс на силите
Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава,
но думите ѝ - захарни и скучни.
Усмихваше се болката, препасала
през кръста бич. Така, за всеки случай...
Наливам чаши, вие се сред парата
спиралата на някакво безвремие.
Разнася дъх на мащерка отварата,
а в ъгъла, смъртта наивно дреме.
Приемам всички. Зная им за силите -
след чаша чай, безмълвно си отиват.
Предлагам мед и захар в изобилие,
а те отрова в моята наливат.
Край огъня ми, сякаш бесни кучета,
се зъбят и разкаяно се кръстят,
че чашите горчиви май се случвали
на тези, дето могат да възкръсват.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
