22.02.2024 г., 16:28

Балкан

505 0 0

Излегнат стоях между две груби бразди.

Решил бях да спя под балкански звезди.

Така на това магическо място нощувах.

Сега ще разкажа какво виждах и чувах.

 

До мен се примъкваше един котарак

и стъпваше плахо във близката кал.

Беше излязъл да обикаля след мрак.

В листата се чуваше далечен чакал.

 

Наблизо в тревите припява щурец.

Омайно обажда се от своя дворец.

Между тревата блещукат светулки.

Жужат си щастливо на пресекулки.

 

Приятно лъхаше от отсрещния връх.

На моменти усещах планинския дъх.

Той сякаш бе пълен с хиляда ухания.

Носеше думите на хиляда създания.

 

Тази чудна песен от горските ноти

описваше следите от хиляда животи.

Всеки един от тях съвсем уникален.

Песента утихна с един тон финален.

 

Накрая небето се изчисти и блесна.

Картината горе бе така интересна.

Всичките зодии вкупом изгряха

и заедно звездни мелодии пяха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чанко Чанев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...