alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
23.09.2009 г., 12:58 ч.

Балканът 

  Поезия » Философска
811 0 11

БАЛКАНЪТ

 

Той е толкова стар, ама толкова стар,

че човек даже губи представа.

Щом поставиш шест нули в един календар,

сам се чудиш какво означават.

 

Той империи помни. И много царства.

Тях отдавна, отдавна ги няма.

Още пази руини. Личат си. Едва.

Власт. Величие. Сила. И... камък.

 

Помни кан Аспарух, Омуртаг, Самуил.

Помни дни на погроми и слава.

Крил е в пазви децата на поп Богомил

и закрилял народ и държава.

 

Пял е песни хайдушки и давал подслон

на бунтари, комити, войводи.

Той е вечният каменен български трон,

изграден от самата природа.

 

В него коренът наш е вовеки вкопан.

Над хиляда и триста години.

Всеки българин има свой собствен Балкан,

който после нарича Родина.

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??