Поповска (Таня Попова)
1 2
29.10.2021 г., 20:59 ч.

Балкон 

  Поезия » Философска
379 0 4

Лист след лист се рони,
скърби моята душа.
Взирам се в пустите простори,
бленувам за забравената свобода.

Цигарата в ръката ми догаря.
И отново сещам се за смъртта -
дали отговрът там не се крие...
 

Проблясва слънчев лъч и обгръща ме реалността.

Нищо вечно не познава този свят,

нито мъката, нито радостта.
Отпивам глъдка от кафето горещо

и си връщам увереността.

Да, навярно затворена ще бъда тук

още часове, дни, месеци дори.
Но има ли значение това, 
когато намерил си и обичаш себе си?
 

© Таня Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, все още съм на свобода, радвам се, че се интересувате
  • И каква файда, ако няма къде да ги изявяваш? От затвора ли пишеш?
  • Времето прекарано в усамотение позволява на човек да познае своята истинска същност - нашите синлни и не толкова силни страни. Обичаме себе си, когато можем да признаем слабостта си и да сведем глава пред нелицеприятната действителност и въпреки това, да изберем да се борим с това, пред което сме безсилни. 😊
  • Започва като стара градска песен.
    Интересно, и по какъв начин обичаш себе си?
Предложения
: ??:??