Балкон
608
0
4
Лист след лист се рони,
скърби моята душа.
Взирам се в пустите простори,
бленувам за забравената свобода.
Цигарата в ръката ми догаря.
И отново сещам се за смъртта -
дали отговрът там не се крие...
Проблясва слънчев лъч и обгръща ме реалността.
Нищо вечно не познава този свят,
нито мъката, нито радостта.
Отпивам глъдка от кафето горещо
и си връщам увереността.
Да, навярно затворена ще бъда тук
още часове, дни, месеци дори.
Но има ли значение това,
когато намерил си и обичаш себе си?
© Таня Попова All rights reserved.
