violently (Ася)
69 896
21.12.2007 г., 12:22 ч.

Балът 

  Поезия
672 0 12

Под черни плащове, закрили тъжното си минало,

вървят, приели своето безпътие,

по костите пролазва дъх на мраморно,

устите скърцат от преяждане с отрова.

Очи шептят, продадени безмислено,

да кажат тъй жадуваното, чакано... не могат.

Застинало очакване, през времето прогнивало,

захвърлена любов, останала без погребение.

 

Наоколо кънти!

Обречено мълчание плътта разяжда,

трепти от тишина . . .

Вековен стон в скалите, земна ярост

и чакащите опрощение... забравени от времето.

© Ася Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Наоколо кънти!

    Обречено мълчание плътта разяжда,

    трепти от тишина . . .

    Вековен стон в скалите, земна ярост

    и чакащите опрощение... забравени от времето."


    Много,много ми хареса....Поздравления!!!
  • Ако мога да кажа нещо, то е че това е най-истински описаното стихотворение което прочетох...и е най-доброто от всички останали...
  • "захвърлена любов, останала без погребение."

    !!!

  • "Очи шептят, продадени безмислено,

    да кажат тъй жадуваното, чакано... не могат."

    Силен стих, Ася!
  • Браво!!!
  • Разтърсваща болка, но има спасение, дано...
    Браво, хареса ми!!!
  • Благодаря ви
  • Поздрав и от мен.Пишеш добре...
  • Творбата ти е изключително силна.Разпадащото се съзнание се надига ,за да заяви себе си и стойностите в които вярва и които са потъпкани.Но има надежда,има надежда.
  • Очакване в несвършващо търпение.... Браво!!
  • Страхотно...Не знам дали добре разбирам,но в творбата ти усещам ужаса,който изпитваме от непоправимото и същевременно надеждата за опрощение,прехвърляща способностите на човешкото същество да прощава Опрощение...има го...само трябва да го търсим истински....
    Много,много ми харесва!!!
  • Да, това е крайният предел на очакването. Добре си го описала.
    Браво!
Предложения
: ??:??