Балът
Под черни плащове, закрили тъжното си минало,
вървят, приели своето безпътие,
по костите пролазва дъх на мраморно,
устите скърцат от преяждане с отрова.
Очи шептят, продадени безмислено,
да кажат тъй жадуваното, чакано... не могат.
Застинало очакване, през времето прогнивало,
захвърлена любов, останала без погребение.
Наоколо кънти!
Обречено мълчание плътта разяжда,
трепти от тишина . . .
Вековен стон в скалите, земна ярост
и чакащите опрощение... забравени от времето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
