Банално

Поезия

896 0 21

Просмуква се в душите есента:

от строгата баналност отредено е

листата да се върнат във пръстта.

Ронливо е, не ни достига времето...

Пропукана в тиктакане, нощта

стрелките си забива преднамерено -

дори не ме боли, защото знам,

че мога да съм жива само временно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря на всички, които прочетоха и усетиха.

2007-11-04T21:39:09+02:00
petrokam (Петър Варчев)

Философично.

2007-11-04T09:31:23+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

!!!
Великолепна миниатюра! Тъжна, красива, но не песимистична, а мъдра и оптимистична!

2007-11-03T06:06:32+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Страхотен стих! Поздравления!!!

2007-10-23T14:50:56+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Готино! Е такива баналности требе.... вместо село Ойново и
"скръбта и любовта
се сношиха със смъртта
и света се омазА
в една сълза мъзга..." ... бе то и тва май не е мноо типична баналност, ма карай

2007-10-22T23:53:42+03:00