Oct 22, 2007, 4:15 PM

Банално

  Poetry
898 0 21
 

Просмуква се в душите есента:

от строгата баналност отредено е

листата да се върнат във пръстта.

Ронливо е, не ни достига времето...


Пропукана в тиктакане, нощта

стрелките си забива преднамерено -

дори не ме боли, защото знам,

че мога да съм жива само временно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, които прочетоха и усетиха.
  • Философично.
  • !!!
    Великолепна миниатюра! Тъжна, красива, но не песимистична, а мъдра и оптимистична!
  • Страхотен стих! Поздравления!!!
  • Готино! Е такива баналности требе.... вместо село Ойново и
    "скръбта и любовта
    се сношиха със смъртта
    и света се омазА
    в една сълза мъзга..." ... бе то и тва май не е мноо типична баналност, ма карай

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...