Oct 22, 2007, 4:15 PM

Банално

  Poetry
902 0 21
 

Просмуква се в душите есента:

от строгата баналност отредено е

листата да се върнат във пръстта.

Ронливо е, не ни достига времето...


Пропукана в тиктакане, нощта

стрелките си забива преднамерено -

дори не ме боли, защото знам,

че мога да съм жива само временно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, които прочетоха и усетиха.
  • Философично.
  • !!!
    Великолепна миниатюра! Тъжна, красива, но не песимистична, а мъдра и оптимистична!
  • Страхотен стих! Поздравления!!!
  • Готино! Е такива баналности требе.... вместо село Ойново и
    "скръбта и любовта
    се сношиха със смъртта
    и света се омазА
    в една сълза мъзга..." ... бе то и тва май не е мноо типична баналност, ма карай

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...