Oct 22, 2007, 4:15 PM

Банално 

  Poetry
766 0 21
 

Просмуква се в душите есента:

от строгата баналност отредено е

листата да се върнат във пръстта.

Ронливо е, не ни достига времето...


Пропукана в тиктакане, нощта

стрелките си забива преднамерено -

дори не ме боли, защото знам,

че мога да съм жива само временно.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??