Просмуква се в душите есента:
от строгата баналност отредено е
листата да се върнат във пръстта.
Ронливо е, не ни достига времето...
Пропукана в тиктакане, нощта
стрелките си забива преднамерено -
дори не ме боли, защото знам,
че мога да съм жива само временно.
© Йорданка Гецова Все права защищены