Като изтъркан стар рефрен,
като клише, повтаряно хиляда пъти,
дойде объркан, тих, сломен...
... изтръпнал бе светът за няколко минути...
И после в ритъма на блуса
банално каза ми, че ме обичаш,
потръпна в мен сърцето и се вслуша,
(къде ли?) в тишината, дето се отключи...
Отключи се и падна тежко,
като тухла от покрива разбита.
Всичко е възможно, няма нищо вечно,
свърши се, а защо, никой няма смелост да попита... ...