Банално е

14 нояб. 2008 г., 23:47

Поэзия » Любовная

572 0 1

Като изтъркан стар рефрен,
като клише, повтаряно хиляда пъти,
дойде объркан, тих, сломен...
... изтръпнал бе светът за няколко минути...

И после в ритъма на блуса
банално каза ми, че ме обичаш,
потръпна в мен сърцето и се вслуша,
(къде ли?) в тишината, дето се отключи...

Отключи се и падна тежко,
като тухла от покрива разбита.
Всичко е възможно, няма нищо вечно,
свърши се, а защо, никой няма смелост да попита...

Нямам смелост да играя роли,
ти недей мисли за мене лошо,
нямам смелост отново да съм твоя,
твърде много преживях за обичта ти.

И знаеш, че банално ще ти кажа "много късно",
банално е и да ме молиш да остана,
назад не мога да се върна,
смисълът изгуби се още с първата раздяла.

Ще преживея и тази, толкоз е банално,
малко сълзи, малко драма във съня,
усмихни се, не ме гледай толкова прощално...
Банално е. Утре нов ще е деня...

Банално е

Свързани произведения

Комментарии

Предложения