2.02.2013 г., 21:50  

Баницата на късмета

1.4K 0 18

Баницата на късмета

                             На моя внук Мартин

 

Ох! Какъв късмет се падна

на мен на Новата Година!

Искам куфара да грабна

и-при баба във чужбина!

 

Да избягам надалече,

от съдбата, отредила

в баницата на късмета

моя СВАТБА таз година!

 

Още шест години нямам!

Не, не искам да се женя!

Манджите не знам да правя

и да слушам не умея!

 

Мама  почва да се мръщи

татко вечер щом го няма,

а пък аз не искам в къщи,

скуката ми е голяма!

 

А и мисълта ме гложди:

за любимата ми баба:

от далече как ще дойде

ако аз тук вдигна сватба?

 

Във чужбина тя работи

да изкарва там парички.

Ох, че мъка! Но защо ли

ми се смеят в къщи всички?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Нинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...