2.04.2025 г., 6:41

Бански А-тоалет(н)и псевдохайку

361 0 4

*

дъждът спря

криле размаха

тоалетната хартия

 

*

шум на водопад

тори ледена струя

далечната земя

 

*

бъбри казанчето

пръска сапунът в ръката ми

люляков аромат

 

*

хлъзва се здрачът

под стъпалата боси

летя в омара

 

*

колко е нежна

розовата изтривалка

с пяна от вишнев шампоан

 

*

дори стените

се изпотиха от свян

излизам от душа

 

*

хавлиен тюрбан

рамене топло голи

шествам принцеса

в теракотен замък

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам за жена ти. Дано по-бързо си стъпи и на двата крака 😃 Случват се такива неща. Добре, че се е разминало с малко.
  • Извън майтапа вчера жената "летя" в банята, та днес минахме през болницата, че яко си е пресрещнала едно от пръсчетата на дясното краче.
    Слава Богу, няма счупване, но ще я боли с дни, а и ще носи и голяма синявица на ръката...
    Ама така е, като се къпе без мен, за урок да и е ☺️
    Да завърша с усмивка, че стана много сериозно това ми включване.
  • Първоначално беше "разтвори", вместо "размаха", но тъй като не уточнявам чии "криле" са се разтворили 😃, реших хартията да маха с криле към кошчето, за да избегна по-брутални асоциации. Наскоро четох за черния лед по пътищата, а мозайката на пода на банята ми е черно-бяла, та летя си аз и се пързалям като фигуристка 😃
  • Полетът на тази тоалетна хартия много ми прилича на творчески полет 🤣
    Последните 2 👍🌹👍
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...