10.10.2017 г., 20:00 ч.

Бар за нещастници 

  Поезия
342 1 0

 ... след полунощ е време за нещастници
 излизат дяволите  дявол да ги вземе

давят и последната съвест 
в нещо силно в нещо твърдо 
Разменено гръмко е животът ми 
за нещо чисто и без лед 

 

Откакто душата ми е бар
е без значение колко носим 
и допитите чаши сутрин  болят

 

Налей да пием пък ще ѝ платим

нещастницата живота ѝ дължим 
на тая стара маса  стопанисва любовта


дюкяна чувам скоро ще затваря
че не прокопсвала страстта 

две до горе щом тогава и на екс 
нещастниците след полунощ излизали

че пък и ние 
дяволът ни чака сам не му се пие 


А щом на сутринта се върне съвестта
ще ѝ кажем не сега поне да изтрезнея

че не давела се лесно мисълта 
пък с нея трябва да живея

 

    не ми се сърдете
 вие тъй сте ми трезви
 на мен в порока отдавна

    очите ми влезе 

да знаете само как ме залъга:
 – с безплатна бутилка  силно отлежало


Какво да прави 
сърцето ми за бар "Любо(в)" бе зажадняло 

И така му горяха устните
че във всяка капка се впивах

там в зениците му с нещо твърдо се напивах 

 

Двойно и да пари  душата загори

в гърлото до дъното се впи

 

от тогава абстинентна през деня 
зависима оставам през нощта 


Че бил затворил нашият  бар
Бил фалирал разправят  не вярвам 

бездънно се оказа сърцето
все не му стига 


Атрофирал ми всеки мускул
безкрайно да чакам не мога 
на друго място ще седнем
пък върви и поръчай

 

          След полунощ е  грам отгоре
    двойно бързо разменено гръмко е 
           живота ми  за нещо твърдо

за нещо с ти 
и е безсмъртно!!!  

© Мила Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??