Oct 10, 2017, 8:00 PM

Бар за нещастници

  Poetry
688 1 0

 ... след полунощ е време за нещастници
 излизат дяволите  дявол да ги вземе

давят и последната съвест 
в нещо силно в нещо твърдо 
Разменено гръмко е животът ми 
за нещо чисто и без лед 

 

Откакто душата ми е бар
е без значение колко носим 
и допитите чаши сутрин  болят

 

Налей да пием пък ще ѝ платим

нещастницата живота ѝ дължим 
на тая стара маса  стопанисва любовта


дюкяна чувам скоро ще затваря
че не прокопсвала страстта 

две до горе щом тогава и на екс 
нещастниците след полунощ излизали

че пък и ние 
дяволът ни чака сам не му се пие 


А щом на сутринта се върне съвестта
ще ѝ кажем не сега поне да изтрезнея

че не давела се лесно мисълта 
пък с нея трябва да живея

 

    не ми се сърдете
 вие тъй сте ми трезви
 на мен в порока отдавна

    очите ми влезе 

да знаете само как ме залъга:
 – с безплатна бутилка  силно отлежало


Какво да прави 
сърцето ми за бар "Любо(в)" бе зажадняло 

И така му горяха устните
че във всяка капка се впивах

там в зениците му с нещо твърдо се напивах 

 

Двойно и да пари  душата загори

в гърлото до дъното се впи

 

от тогава абстинентна през деня 
зависима оставам през нощта 


Че бил затворил нашият  бар
Бил фалирал разправят  не вярвам 

бездънно се оказа сърцето
все не му стига 


Атрофирал ми всеки мускул
безкрайно да чакам не мога 
на друго място ще седнем
пък върви и поръчай

 

          След полунощ е  грам отгоре
    двойно бързо разменено гръмко е 
           живота ми  за нещо твърдо

за нещо с ти 
и е безсмъртно!!!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...