Люска (Люска Петрова)
49 129
1.04.2008 г., 23:20 ч.

Бариера 

  Поезия » Философска
679 0 5
 
                                                                      

На косъм от провалa

        до успеха,

на косъм от щастието

     до отчаянието...

Тънка струна, на която

    животът ми свири.

Тънка струна, която

    хармония дири.

     Ще се скъса ли

 бариерата ефирна?

    Само да свирна

    и светът за мен

     се преобръща.

Картината се нареди,

     но не е същата.

Върху косъм балансирам,

    за добро се моля

и така живота си разбирам -

     добрината търся

и добро за себе си намирам.

      Така отвръщам

   и на делника ядосан -

балансирам върху косъм.

 

© Люска Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен коментар,Партилан. Трогната съм и благодаря.
  • И колкото и тънък да е косъмът,
    на който зов за Обич се крепи,
    който ни свързва, даже и ядосани
    или замаяни от бързите ни дни
    ще издържи, дори и зли магьосници
    да сипят върху нас порой беди,
    защотото той Е Светлина през процепа
    между това, "що е било" и "Бъдното"

    Тъй както е без време Моцарт,
    така са и Очите Ти бездънни,
    а времето се състои от порции,
    които бродят по пътеки тъмни.
    Към Вечността отваря се прозорец,
    когато по небето мине мълния
  • Ха! Хареса ми, макар че има какво да се желае.
  • Великолепен стих!Поздрав,Люска!
  • Май...цял живот балансираме върху косъм...
    Много истина има в този стих! Развълнува ме.
    с обич, Люска.
Предложения
: ??:??