1.04.2008 г., 23:20

Бариера

1K 0 5
 
                                                                      

На косъм от провалa

        до успеха,

на косъм от щастието

     до отчаянието...

Тънка струна, на която

    животът ми свири.

Тънка струна, която

    хармония дири.

     Ще се скъса ли

 бариерата ефирна?

    Само да свирна

    и светът за мен

     се преобръща.

Картината се нареди,

     но не е същата.

Върху косъм балансирам,

    за добро се моля

и така живота си разбирам -

     добрината търся

и добро за себе си намирам.

      Така отвръщам

   и на делника ядосан -

балансирам върху косъм.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люска Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятен коментар,Партилан. Трогната съм и благодаря.
  • И колкото и тънък да е косъмът,
    на който зов за Обич се крепи,
    който ни свързва, даже и ядосани
    или замаяни от бързите ни дни
    ще издържи, дори и зли магьосници
    да сипят върху нас порой беди,
    защотото той Е Светлина през процепа
    между това, "що е било" и "Бъдното"

    Тъй както е без време Моцарт,
    така са и Очите Ти бездънни,
    а времето се състои от порции,
    които бродят по пътеки тъмни.
    Към Вечността отваря се прозорец,
    когато по небето мине мълния
  • Ха! Хареса ми, макар че има какво да се желае.
  • Великолепен стих!Поздрав,Люска!
  • Май...цял живот балансираме върху косъм...
    Много истина има в този стих! Развълнува ме.
    с обич, Люска.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....