Apr 1, 2008, 11:20 PM

Бариера

990 0 5
 
                                                                      

На косъм от провалa

        до успеха,

на косъм от щастието

     до отчаянието...

Тънка струна, на която

    животът ми свири.

Тънка струна, която

    хармония дири.

     Ще се скъса ли

 бариерата ефирна?

    Само да свирна

    и светът за мен

     се преобръща.

Картината се нареди,

     но не е същата.

Върху косъм балансирам,

    за добро се моля

и така живота си разбирам -

     добрината търся

и добро за себе си намирам.

      Така отвръщам

   и на делника ядосан -

балансирам върху косъм.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люска Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятен коментар,Партилан. Трогната съм и благодаря.
  • И колкото и тънък да е косъмът,
    на който зов за Обич се крепи,
    който ни свързва, даже и ядосани
    или замаяни от бързите ни дни
    ще издържи, дори и зли магьосници
    да сипят върху нас порой беди,
    защотото той Е Светлина през процепа
    между това, "що е било" и "Бъдното"

    Тъй както е без време Моцарт,
    така са и Очите Ти бездънни,
    а времето се състои от порции,
    които бродят по пътеки тъмни.
    Към Вечността отваря се прозорец,
    когато по небето мине мълния
  • Ха! Хареса ми, макар че има какво да се желае.
  • Великолепен стих!Поздрав,Люска!
  • Май...цял живот балансираме върху косъм...
    Много истина има в този стих! Развълнува ме.
    с обич, Люска.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...