20.10.2010 г., 9:44

Барът на Серджо (Rain over the Maldives...)

1K 0 9


А на Малдивите вали - какво?

Не ще е дъжд, щом тук се изваля,

навярно в карамеления залез

се спъна боса някаква звезда,

внезапно окуцяла от любов...

И вярва страшно в своето небе,

безумно се надява и се моли

да пие хапче за забрава вечерта

и да се лута в звездните простори.

До тук доплува корабът ти, капитане,

изтласкан от незнайни ветрове,

дано във мида се превърне

невярното ти каменно сърце.

Най-светлите ни дъждове са у дома,

полягат вечер кротко сред тревите,

луната над Малдивите изгря,

ще можеш ли да я погледнеш във очите?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "навярно в карамеления залез
    се спъна боса някаква звезда"
    ...
    "луната над Малдивите изгря,
    ще можеш ли да я погледнеш във очите?"

  • Един поклон от мен. Защото е силно. Оригинално. Интересно. Истинско. Майсторски построено.
    Щеше ми се да добавя някаква критика, но след петия прочит все още нямам.
  • "дано във мида се превърне

    невярното ти каменно сърце."

    И да го направим на салата с лук, а?
    Поздрави!
  • Благодаря ви. На всички, които минаха през красивата лагуна на спомените и пиха по един коктейл в бара на Серджо.
  • !!!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...