20 окт. 2010 г., 09:44

Барът на Серджо (Rain over the Maldives...)

1.1K 0 9


А на Малдивите вали - какво?

Не ще е дъжд, щом тук се изваля,

навярно в карамеления залез

се спъна боса някаква звезда,

внезапно окуцяла от любов...

И вярва страшно в своето небе,

безумно се надява и се моли

да пие хапче за забрава вечерта

и да се лута в звездните простори.

До тук доплува корабът ти, капитане,

изтласкан от незнайни ветрове,

дано във мида се превърне

невярното ти каменно сърце.

Най-светлите ни дъждове са у дома,

полягат вечер кротко сред тревите,

луната над Малдивите изгря,

ще можеш ли да я погледнеш във очите?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "навярно в карамеления залез
    се спъна боса някаква звезда"
    ...
    "луната над Малдивите изгря,
    ще можеш ли да я погледнеш във очите?"

  • Един поклон от мен. Защото е силно. Оригинално. Интересно. Истинско. Майсторски построено.
    Щеше ми се да добавя някаква критика, но след петия прочит все още нямам.
  • "дано във мида се превърне

    невярното ти каменно сърце."

    И да го направим на салата с лук, а?
    Поздрави!
  • Благодаря ви. На всички, които минаха през красивата лагуна на спомените и пиха по един коктейл в бара на Серджо.
  • !!!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...