Бас!
Момиче младо герданлийче,
и момче овчарче мераклийче,
на бас пред село се хванали,
че може да си легнат без да се засегнат!
Момче залага сгурно и тежко,
конче вихрогонче бързо като вятър,
момиче вади огърлица,
скъпа и красива, накит пре-прекрасен.
Вечер идва, легнали си двама,
сигурни и силни, даване ще няма,
под завивики се завили, в тъмна стая,
голямо е леглото а и двамата са в края.
Дванадесет минава,тъмно е в селото,
но одеяло се разшава от на младите леглото,
момче заспало като вакло агне,
вакло, младо у зелена гора...
Момиче мята се кат риба мряна,
като мряна у студена вода,
кърши пръсти място не намира,
и пули се и шава, в момъка се взира.
Слушай, момче мераклийче,
гердана аз ще си прежаля,
кончето да си го вземеш цяло,
и сега дорде е рано, без шум излишен и без врява,
ставай, бързо, ставай... басът се разваля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
