22.11.2017 г., 11:07 ч.

Баща и син 

  Поезия » Философска
366 0 0

БАЩА И СИН

Щом трябва нещо да направя,
от дни се чувствам притеснен.
Нещата си така поставям,
че всичко се боричка в мен!

 

Нещата си аз уйдордисвам,
пресмятам и съм притеснен,
на първо място да съм вписан,
добрите хора да са с мен!

 

Това се случваше с баща ми
той беше припрат като мен.
Това изглежда завеща ми.
Той все се вглеждаше във мен!

 

На всяка среща пръв ще иде
и лептата си ще даде,
постъпките си ще предвиди
и скромно ще се наведе!

 

Той истините обожава,
изключено е да краде
при свойте принципи остава
ще може ли ще ти даде!

 

Обичаше той да раздава,
да прави хорски добрини.
Не търсеше в туй лесна слава,
а Бог да то благослови!

 

По много неща му приличам
и нося неговия дух!
Но аз пред него просто сричам
и вътрешно се чувствам кух!
17.11.2017г.София

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??