БАЩА И СИН
Щом трябва нещо да направя,
от дни се чувствам притеснен.
Нещата си така поставям,
че всичко се боричка в мен!
Нещата си аз уйдордисвам,
пресмятам и съм притеснен,
на първо място да съм вписан,
добрите хора да са с мен!
Това се случваше с баща ми
той беше припрат като мен.
Това изглежда завеща ми.
Той все се вглеждаше във мен!
На всяка среща пръв ще иде
и лептата си ще даде,
постъпките си ще предвиди
и скромно ще се наведе!
Той истините обожава,
изключено е да краде
при свойте принципи остава
ще може ли ще ти даде!
Обичаше той да раздава,
да прави хорски добрини.
Не търсеше в туй лесна слава,
а Бог да то благослови!
По много неща му приличам
и нося неговия дух!
Но аз пред него просто сричам
и вътрешно се чувствам кух!
17.11.2017г.София
© Христо Славов Всички права запазени