Бащински наратив

БАЩИНСКИ НАРАТИВ

На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови

… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –

когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,

по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем,

да делнем с него своя хлебец мек, че всеки жив Човек за нас е важен,

мъдреца да посрещнем с поглед благ, глупака да проводим без насмешка –

ще диша той – все тъй немил-недраг – по старичкия метод „проба-грешка“,

и чисти да преминем своя друм – по него нека Господ Бог ви пази! –

да съхрани и светлия ви ум! – от завист, подлост, злоба и омрази.

В дъбравите със Райските цветя ще чуете ли бащиния говор?

Дано! – когато нявга отлетя – да ви закриля топлото ми слово.

4 март 2025 г.

гр. Варна, 13, 35 ч.