Бащите не си отиват
Бащите не си отиват
Бащите никога не си отиват,
не молят, не крещят, не униват!
Кога си тръгват, те остават
в сърцата на децата си, не ги забравят!
В душите им живеят техните деца,
пред погледа им са красивите им личица.
Мислят за тях, спомнят си с тъга!
Бащата си отива, така мама пожела,
нищо не направи да го задържи тя.
За нея бяха важни други неща,
а сега децата страдат така.
Рядко ги вижда тате, отмъщение е това!
Но нищо,те са неговите деца,
живеят в сърцето му, в съня!
Ще пораснат, ще разберат истината!
Мъжът е мъж и после Баща!
А той ще се грижи за тях Всякога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
