Бащите също остаряват
Отпуснат на леглото, болен мъж...
Извиквам спомените... не веднъж!
Оживява детската представа...
Магия някаква витае,
а аз не разбирам каква е...
обичан образ, но неясен -
сън ли е било прекрасен ?!
Появява се като нашествие
да ни поведе на пътешествие -
и пак игри, и радост, детски песни,
много спомени чудесни...
В младежките години... няма проблем!
Този мъж пак е до мен!
Не иска нищо, само дава -
такава е неговата представа!
Харесва избора ми и не търси грешки,
не се поддава на насмешки...
Обича децата ми безрезервно
и ги обгръща със същата магия...
прави и тяхното детство щастливо!
Безгрижна съм, спокойна
и щастлива,
благословена с този мъж,
когото съдбата ми е отредила,
облял живота ми със "топъл дъжд" -
мечтател, пътешественик,
човек грижовен и добър,
приятел верен за мнозина
и най-вълшебният баща за мен!
Човекът на леглото -
отпуснат, болен и нещастен...
той същият ли е -
бащата щедър, дядото прекрасен?!
Извиквам спомените си -
всичките,
зова съдбата и търся сили
да го понеса...
О... татко... успях ли
да ти благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Атанасова Всички права запазени
