27.05.2024 г., 22:20

Бавният залез над Варна

323 2 4

БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА

 

… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,

да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,

да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –

и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в Светлина!

Из тия мои – светли! – два-три мига отново да си спомня, че съм жив.

 

Да туря подпис в честната си книга под римите, що писах с благ курсив.

За всекиго да се прекръстя в храма, да пална с обич тихата си свещ.

Че съм си тръгнал, не правете драма! За всеки миг до днес платих си кеш.

Душата ми в пространствата ще крета, додето вие спите в звезден кош.

Щом се преселя в Райските полета, на стих ще ви се връщам всяка нощ.

 

27 май 2024 г.

гр. Варна, 16, 10 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...