БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА
… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,
да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,
да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –
и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в Светлина!
Из тия мои – светли! – два-три мига отново да си спомня, че съм жив.
Да туря подпис в честната си книга под римите, що писах с благ курсив.
За всекиго да се прекръстя в храма, да пална с обич тихата си свещ.
Че съм си тръгнал, не правете драма! За всеки миг до днес платих си кеш.
Душата ми в пространствата ще крета, додето вие спите в звезден кош.
Щом се преселя в Райските полета, на стих ще ви се връщам всяка нощ.
27 май 2024 г. ...