27 may 2024, 22:20

Бавният залез над Варна

  Poesía
333 2 4

БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА

 

… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,

да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,

да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –

и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в Светлина!

Из тия мои – светли! – два-три мига отново да си спомня, че съм жив.

 

Да туря подпис в честната си книга под римите, що писах с благ курсив.

За всекиго да се прекръстя в храма, да пална с обич тихата си свещ.

Че съм си тръгнал, не правете драма! За всеки миг до днес платих си кеш.

Душата ми в пространствата ще крета, додето вие спите в звезден кош.

Щом се преселя в Райските полета, на стих ще ви се връщам всяка нощ.

 

27 май 2024 г.

гр. Варна, 16, 10 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...