May 27, 2024, 10:20 PM

Бавният залез над Варна

  Poetry
332 2 4

БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА

 

… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,

да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,

да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –

и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в Светлина!

Из тия мои – светли! – два-три мига отново да си спомня, че съм жив.

 

Да туря подпис в честната си книга под римите, що писах с благ курсив.

За всекиго да се прекръстя в храма, да пална с обич тихата си свещ.

Че съм си тръгнал, не правете драма! За всеки миг до днес платих си кеш.

Душата ми в пространствата ще крета, додето вие спите в звезден кош.

Щом се преселя в Райските полета, на стих ще ви се връщам всяка нощ.

 

27 май 2024 г.

гр. Варна, 16, 10 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...