May 27, 2024, 10:20 PM

Бавният залез над Варна

  Poetry
324 2 4

БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА

 

… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,

да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,

да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –

и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в Светлина!

Из тия мои – светли! – два-три мига отново да си спомня, че съм жив.

 

Да туря подпис в честната си книга под римите, що писах с благ курсив.

За всекиго да се прекръстя в храма, да пална с обич тихата си свещ.

Че съм си тръгнал, не правете драма! За всеки миг до днес платих си кеш.

Душата ми в пространствата ще крета, додето вие спите в звезден кош.

Щом се преселя в Райските полета, на стих ще ви се връщам всяка нощ.

 

27 май 2024 г.

гр. Варна, 16, 10 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...