Бавно
Ти можеш да го наречеш както си искаш. Можеш да видиш магията в него и да се научиш да го обичаш. Можеш да откраднеш всеки миг от сърцето му и да го стъпчеш, ей там, на счупения, кален тротоар да го смачкаш. Можеш да го мразиш или да го игнорираш. Но той е там...
И аз съм него.
Бавно
Като пясъчна буря
Ще прегърна твоето крехко пътуване
И в сухата есен
Ще те потърся
Където обикновено се криеш
Бавно
Като смърт
Плача за хладното
Минало
Бавно
Като песен
За пропуснати мигове
Ще сляза при теб
И ти ще ме видиш зад маската от фалшиви усмивки
Ще ме познаеш
И ще ми кажеш че съм ти липсвал
Или ще ми удариш шамар
Защото си красива
И не се научи да обичаш
Защото си имаш своите нрави
И в твоето крехко пътуване
Аз съм излишен
Защото си се научила да тичаш
И да избягваш ненужни конфликти
И аз затова
Бавно
Като дъга
Се усмихвам
И само спомените ми остават
Винаги излъскани и бистри
Усмихвам се
И се надявам пак да те видя
Да ти се зарадвам
И да ти се наситя
Защото съм човек в крайна сметка
Можеш да го наречеш както си искаш
Това няма значение
Аз знам какво мислиш
Но и знам че още съм себе си
25 май 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
