Бавно те забравям
Бавно те забравям.
Без забрава.
Но с всеки пулс все повече се отдалечаваш.
А беше толкова реално топъл ...
с мирис на обичане, тръпчинка нежност,
с белези по устните от нощен допир ...
с дъх на звездност.
Сега съм ... само сянка,
сълза по миглите, която пада
по-бавно от топенето на ледовете,
по-тъжно от сбогуване,
по-тихо от жарава,...
с капчица стаена обич,
нежно свила се в очакване ...
Ще ме докоснеш ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
