19.06.2020 г., 19:02

Бдение

857 6 5

Задлъжнях към васалите,

верни на залеза,

първа лепта небето прие.

Разпродадох мускалите,

вързах си наниза

златни пламъци за дефиле.

 

Завладя ме пиянството

с пурпурни блясъци

и рубинена кръв засия.

Прекатурих пространството

с мощните тласъци,

наследени от родна земя.

 

Залюля се червената

огнена странница

и потъна зад хълм извисен.

Зажадняла знамения,

божа избраница,

бди душата с взор осенен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...