Задлъжнях към васалите,
верни на залеза,
първа лепта небето прие.
Разпродадох мускалите,
вързах си наниза
златни пламъци за дефиле.
Завладя ме пиянството
с пурпурни блясъци
и рубинена кръв засия.
Прекатурих пространството
с мощните тласъци,
наследени от родна земя.
Залюля се червената
огнена странница
и потъна зад хълм извисен.
Зажадняла знамения,
божа избраница,
бди душата с взор осенен.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
