Задлъжнях към васалите,
верни на залеза,
първа лепта небето прие.
Разпродадох мускалите,
вързах си наниза
златни пламъци за дефиле.
Завладя ме пиянството
с пурпурни блясъци
и рубинена кръв засия.
Прекатурих пространството
с мощните тласъци,
наследени от родна земя.
Залюля се червената
огнена странница
и потъна зад хълм извисен.
Зажадняла знамения,
божа избраница,
бди душата с взор осенен.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
