Бди над мен океана
Бди над мен, океан,
защото аз съм птица —
унищожена от бурята в перспектива.
Реален сън обича
в полите ми да се затваря.
Уличен локомотив,
търсещ храна за утрешните псета.
Събудих се и видях страха,
после дълга пауза…
Утрин — но тя е същата.
Къде съм?
Ела и ми помогни!
Не мога, аз изстинах!
Барабани, урагани, морга, доброта,
робот и суматоха —
Безвремие и суета сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Русева Всички права запазени
