Мислех си, че всичко съм видяла,
преживяла съм много неща.
Но, въпреки това не съм прозряла,
в какво се е превърнала човешката душа.
Какво се случи с добротата,
защо в очите няма пламък?
Защо надеждата е пропилята
и всеки гледа само своя залък?
Защо сме жадни за имане,
от себе си продаваме за дребни?
Богаташи е мечтата ни да станем,
а отвътре сме толкова бедни.
Аз искам да имам пари,
да си купя надежда във дните.
Няма да се пазаря дори,
за колкото ми стигнат парите.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени