17.01.2021 г., 10:36

Бедност

781 1 13

Мислех си, че всичко съм видяла,
преживяла съм много неща.
Но, въпреки това не съм прозряла,
в какво се е превърнала човешката душа.

Какво се случи с добротата,
защо в очите няма пламък?
Защо надеждата е пропилята
и всеки гледа само своя залък?

Защо сме жадни за имане,
от себе си продаваме за дребни?
Богаташи е мечтата ни да станем,
а отвътре сме толкова бедни.

Аз искам да имам пари,
да си купя надежда във дните.
Няма да се пазаря дори,
за колкото ми стигнат парите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Румяна ти посочи трите най-важни неща.Те не се купуват с пари-към тях се стреми.Ти си нежна и ранима,но пък точно такива като теб носят най много от трите важни неща.
  • Благодаря Ви за коментара!
  • От това, което прочетох лъха доброта и има добри попадения!
  • Бисерка, нама за какво да съжаляваш, никой не е достатъчно добър, но и аз съм на мнение, че критиката трябва да се приема и те поздравявам за това и никого не си обидила. Когато стиховете не са целенасочени, авторът не обижда, изразява мисли. Това не го мисли. Ив... е прав, продължавай да пишеш, развивай се...
    Ив..., само бравото малко ми дойде в повече в коментара ти, защото в момента наистина се консумира повече, отколкото човек се нуждае и най-лесно е да се говори, че няма пари и друг да е виновен за това. Иначе коментарите ти за мен са О.К!
    Бисерка, но те аплодирам за първото ти стихче "Реалност"". Наистина ми хареса!
    Успех, продължавай!
  • И, не, аз не мечтая за пари. Друго имах предвид с това изречение!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...