24.06.2008 г., 18:50

Беглец

640 0 2
 

Той дойде в тишината на мрака прокобен.

Беглец от света на мъртвешки души.

Не вярваше даже, че е способен,

любов да почувства, самотата го него руши.

 

Безразличен към всичко, дори към живота,

понесъл на рамо тежкия кръст

и сам той положи глава за хомота,

а някога с първите мереше ръст.

 

Ала внезапно настъпи промяната

и болка донесе, но болка желана.

В ядрото си скрила заряда на изненадата,

нанесе тя рана, но рана мечтана.

 

И стана внезапно животът красив

и чист е светът от хорската злоба.

Почувства се млад, уязвим, но щастлив.

Така любовта в бог претвори роба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...