24.06.2008 г., 18:50 ч.

Беглец 

  Поезия
484 0 2
 

Той дойде в тишината на мрака прокобен.

Беглец от света на мъртвешки души.

Не вярваше даже, че е способен,

любов да почувства, самотата го него руши.

 

Безразличен към всичко, дори към живота,

понесъл на рамо тежкия кръст

и сам той положи глава за хомота,

а някога с първите мереше ръст.

 

Ала внезапно настъпи промяната

и болка донесе, но болка желана.

В ядрото си скрила заряда на изненадата,

нанесе тя рана, но рана мечтана.

 

И стана внезапно животът красив

и чист е светът от хорската злоба.

Почувства се млад, уязвим, но щастлив.

Така любовта в бог претвори роба.

© Галина Матева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??