Jun 24, 2008, 6:50 PM

Беглец

  Poetry
639 0 2
 

Той дойде в тишината на мрака прокобен.

Беглец от света на мъртвешки души.

Не вярваше даже, че е способен,

любов да почувства, самотата го него руши.

 

Безразличен към всичко, дори към живота,

понесъл на рамо тежкия кръст

и сам той положи глава за хомота,

а някога с първите мереше ръст.

 

Ала внезапно настъпи промяната

и болка донесе, но болка желана.

В ядрото си скрила заряда на изненадата,

нанесе тя рана, но рана мечтана.

 

И стана внезапно животът красив

и чист е светът от хорската злоба.

Почувства се млад, уязвим, но щастлив.

Така любовта в бог претвори роба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Матева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...