Бежанка
Напролет баба ми тъчеше черга,
бе майстор - чергата ù грееше!
Забулила забрадката си черна
тя дълго и протяжно пееше...
Втъкаваше с чевръстите си пръсти
по Беломорието тъмна мъка,
преплиташе в конците гъсти
със детството суровата разлъка.
Оранжеви нюанси за разтуха,
маслинени - откраднатата младост,
кафяви - като стрита тухла
от роден дом изтръгната без жалост!
Запазих чергата на баба в скрина,
пътека да ми бъде към началото
и към онази същност скрита,
на бежанката от морето, Бялото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
